Защо не трябва да използвате Lesser GPL за следващата си библиотека

Проектът GNU използва два основни лиценза за библиотеки. Единият е GNU Lesser GPL, другият е обикновения GNU GPL. Изборът на лиценз е от голямо значение — използването на Lesser GPL позволява библиотеката да се ползва от собственически програми, a използването на обикновения GPL за библиотека я прави достъпна само за свободни програми.

Кой лиценз е най-подходящ за дадена библиотека е въпрос на стратегия и зависи от конкретната ситуация. Понастоящем, повечето библиотеки на GNU са под Lesser GPL и това означава, че използваме само една от тези две стратегии и пренебрегваме другата. Сега ние търсим повече библиотеки, които да издадем под обикновения GPL.

Разработчиците на собственически софтуер имат преимуществото на парите — разработчиците на свободен софтуер трябва сами да си създават преимущества един на друг. Използването на обикновения GPL за библиотека предоставя на разработчиците на свободен софтуер превъзходство: библиотека, която те могат да ползват, докато разработчиците на собственически софтуер не могат.

Използването на обикновения GPL не винаги е преимущество за всяка библиотека. Има някои причини, поради които е по-добре да се използва Lesser GPL в определени случаи. Най-често това е така, когато функционалността на свободната библиотека вече е достъпна за собственическия софтуер чрез други библиотеки. В този случай, библиотеката не може да предостави на свободния софтуер определено преимущество, така че е по-добре да се използва Lesser GPL за нея.

Ето защо ние използвахме Lesser GPL за библиотеката на GNU за Си. Все пак, има много други библиотеки за Си — използването на GPL за нашата щеше да накара разработчиците на собственически софтуер да използват друга. Никакъв проблем за тях — само за нас.

Но когато една библиотека осигурява значителна уникална възможност, като GNU Readline, това е съвсем друго животно. Библиотеката Readline реализира редактиране на входа и история за интерактивни програми, а това е нещо, което общо взето не е налично другаде. Издаването ѝ под GPL и ограничаването на употребата ѝ само от свободни програми е истински тласък за нашата общност. Поне една програма е свободен софтуер днес именно защото беше необходимо тя да използва Readline.

Ако натрупаме колекция от мощни библиотеки под GPL, които нямат наличен собственически аналог, те ще ни осигурят набор от полезни модули, които да послужат като тухли в изграждането на нови свободни програми. Това би било значително преимущество за по-нататъшната разработка на свободен софтуер, и някои проекти ще решат да направят софтуера си свободен, за да могат да ползват тези библиотеки. Лесно може да се повлияе на университетските проекти — в днешни дни фирмите започват да се замислят да правят софтуера си свободен, дори на някои комерсиални проекти може да се въздейства по този начин.

Разработчиците на собственически софтуер, търсейки начини да отнемат от свободната конкуренция това важно предимство, ще се опитат да убедят авторите да не добавят библиотеките към колекцията под GPL. Например, може да се позовават на егото, обещавайки „повече потребители на тази библиотека“, ако им позволим да използват кода в собственически софтуер. Популярността е изкушаваща, и е лесно за разработчик на библиотека да отсъди, че повишаването на популярността на тази библиотека е това, от което общността се нуждае преди всичко.

Но ние не трябва да се подвеждаме по тези изкушения, защото можем да постигнем много повече, ако сме заедно. Ние, разработчиците на свободен софтуер, трябва да се поддържаме един друг. Чрез издаването на библиотеки, ограничени само за свободен софтуер, ние можем да си помогнем взаимно пакетите ни да надминат собственическите аналози. Цялото Движение за свободен софтуер ще бъде по-популярно, понеже свободният софтуер като цяло ще се натрупа повече и по-добър от конкуренцията.