Преглед на системата GNU

Операционната система GNU е цялостна система, която е свободен софтуер, право съвместима с „Юникс“. GNU значи „GNU's Not Unix“ (GNU не е „Юникс“). Ричард Столман изготви Първоначалното обявление на проекта GNU през септември 1983 г. По-дълга версия, наречена Манифест на GNU, бе публикувана през март 1985 г. Документът е преведен на няколко езика.

Името „GNU“ бе избрано, понеже отговаряше на някои изисквания: първо, беше рекурсивен акроним на „GNU не е Юникс“; второ, защото беше истинска дума, и трето, беше приятно да се изговаря (или пее).

Думата „свободен¹“ в „свободен софтуер“ се отнася до свободата, а не до цената. Възможно е да заплатите някаква цена за софтуер на GNU, или да го получите безплатно. И по двата начина, след като имате софтуера, имате четири характерни свободи при използването му. Свободата да изпълняваш програмата както желаете; свободата да копирате програмата и да я предоставяте на приятели и колеги; свободата да променяте програмата както желаете, като имате пълен достъп до изходния код; свободата да разпространявате подобрена версия и така да спомогнете за изграждането на общността. (Ако разпространявате софтуер на GNU, може да го правите срещу такса за физическия акт на прехвърлянето на копие, или може да предлагате копия безплатно.)

Проектът, който разработва системата GNU, се нарича „Проект GNU“. Проектът GNU е основан през 1983 г. като начин за възвръщане на духа на сътрудничество, който е преобладавал в общността на изчислителната техника през ранните години — да направи сътрудничеството отново възможно чрез премахването на препятствията, наложени от собствениците на несвободен софтуер.

През 1971 г., когато Ричард Столман е започнал кариерата си в МТИ (MIT — Масачузетския технологичен институт), той е работил сред група, която е използвала изключително свободен софтуер. Дори компютърните фирми често са разпространявали свободен софтуер. Програмистите са били свободни да си сътрудничат един с друг, и често са го правили.

До 80-те години вече целият софтуер е бил собственически, което означава, че е имал собственици, които са забранявали сътрудничеството между потребителите. Това е довело до необходимостта от проекта GNU.

Всеки потребител на компютър има нужда от операционна система; ако няма свободна операционна система, тогава дори не можеш да започнеш да използваш компютър, без да прибегнеш до собственически софтуер. Така че съвсем очевидно, първата точка в дневния ред на свободния софтуер трябваше да бъде свободна операционна система.

Ние решихме да направим операционната система съвместима с „Юникс“, защото цялостният дизайн беше вече доказан и преносим, и понеже съвместимостта прави лесно прехвърлянето на потребители на „Юникс“ към GNU.

Една операционна система, подобна на „Юникс“, съдържа ядро, компилатори, редактори, софтуер за форматиране на текст, обработка на поща, графични интерфейси, библиотеки, игри, както и много други неща. Така че написването на цяла операционна система е огромна задача. Ние започнахме през януари 1984 г. Фондацията за свободен софтуер беше основана през октомври 1985 г., първоначално за да набира средства, които да подпомогнат разработката на GNU.

До 1990 г. ние бяхме или намерили, или написали всички главни компоненти, освен един — ядрото. Тогава Линукс, ядро, подобно на ядрото на „Юникс“, бе разработено от Линус Торвалдс през 1991 г. и издадено като свободен софтуер през 1992 г. Комбинирането на Линукс с почти завършената система GNU доведе до цялостна операционна система: системата GNU/Линукс. Предполага се, че десетки милиони души използват системи GNU/Линукс днес, обикновено под формата на дистрибуции GNU/Линукс. Основната версия на Линукс днес съдържа несвободен софтуер, т.нар. „blobs“; активисти на Движението за свободен софтуер поддържат променена свободна версия ня Линукс (Linux-libre).

Но проектът GNU не е ограничен в рамките на основната операционна система. Нашата цел е да осигурим пълен спектър от софтуер, каквото е нужно за повечето потребители. Това включва и софтуер под формата на приложения. Вижте Указателя на свободен софтуер за каталог от свободни приложения.

Искаме да осигурим и софтуер за потребители, които не са компютърни специалисти. Затова разработихме графична работна среда (GNOME), за да помогнем на начинаещите да използват системата GNU.

Искаме да осигурим игри и други развлечения. Много свободни игри вече са налице.

Колко далеч може да стигне свободният софтуер? Няма граници, освен когато закони като патентната система забраняват свободния софтуер. Заветната цел е да осигурим свободен софтуер за извършването на всякакъв вид задачи, които компютърните потребители искат да вършат — и така собственическия софтуер да излезе от употреба.